Някои от промените на ЗДДС  за 2019 г.

 

ДВ

Промените на закона са публикувани в ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г. и влизат в сила от 01.01.2019 г., с изключение на нормите за отложено начисляване на ДДС при внос, които влизат в сила от 01.07.2019 г.

Чл. 21, ал. 8-11, чл.97б, 97в

Чл. 21. Място на изпълнение при доставка на услуга – отнася се за доставки на далекосъобщителни услуги, радио-телевизионно излъчване и услуги, извършвани по електронен път, с  получател данчно незадължено лице

Ал. 8. Алинея 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:

1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;

2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;

3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.

Ал. 9. Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, се определя по ал. 6.

Ал. 10. Данъчно задължено лице, за което едновременно са налице условията по ал. 8, може да избере да определя мястото на изпълнение по ал. 6. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

Ал. 11. Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

Чл. 97б. Задължение за регистрация на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната при доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната

Ал. 1, т. 3. доставките са с място на изпълнение на територията на страната.

Ал. 6. Лице, регистрирано на основание на този член, може да избере да продължи тази регистрация, като уведоми по електронен път компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 7-дневен срок от датата на извършване на първата доставка, за която възникнат обстоятелствата на чл. 21, ал. 8. Правото на избор се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.

Чл. 97в. Данъчно задължено лице, което е установено само на територията на страната и извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, и не е регистрирано в страната за прилагане на режим в Съюза, ако е упражнило правото си на избор по чл. 21, ал. 10, уведомява компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от издаването на идентификационен номер по ДДС от всяка държава членка, по електронен път, както и в случаите на отнемането му.

Чл. 27, ал.1, чл.52, ал.2

Чл. 27, ал. 1 Данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Чл. 52, ал. 2. Данъчната основа при вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 е данъчната основа по чл. 27, ал. 1, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3.

Чл.31, т.12

Чл. 31. Доставка, свързана с международен транспорт – се добавя т.12: за посрещане на непосредстве-ните нужди на: плавателни съдове по т. 2 с изключение на тези по буква „г“ и въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове, или подвижен железопътен състав, когато услугите са оказани във връзка с международен транспорт.

Чл. 40, т.4

Чл. 40. Освободена доставка е, се добавя т.4. извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс.

Чл.46

Чл. 46, ал. 1, т. 6 отнасяща се за освободени доставки – инвестиционни схеми и подобни.

Чл. 73а

В чл. 73а ал. 1. При доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато получателят не е спазил изискванията на чл. 72 и/или доставчикът на стоката не е издал документ, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4, 5 и 10, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.“

Чл.79а, 79б

Чл.79а, ал. 8. За целите на корекцията по този член 5-годишният срок, съответно 20-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която стоката, съответно недвижимият имот започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.

Чл. 79б, ал. 7. За целите на корекцията по този член 5-годишният срок спира да тече за всяка календарна година, през която услугата, която е или би била дълготраен актив, не се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70. Срокът се възобновява за всяка календарна година, през която услугата започне отново да се използва за дейностите, посочени в чл. 69 и 70.

Чл. 89, ал.2

Чл. 89, ал. 2. Когато за последния данъчен период е налице резултат за периода – данък за внасяне, лицето е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срок до края на календарния месец, следващ календарния месец, през който е следвало да бъде подадена справка-декларацията за този данъчен период.

Чл. 107, чл.108, чл.154

Чл. 107. /Задължителна дерегистрация/ т. 4, буква „а“ прекратяване на юридическо лице – търговец:

без ликвидация; с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на НАП в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.

В чл. 108, ал. 2 Регистрирани лица по избор по чл.100 нямат право да прекратя регистрацията си по-рано от 12 месеца от началото на годината, следваща годината на регистрацията.

В чл. 109, ал. 1 дерегистрация по инициатива на лицето  - накрая се добавя „освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър“.

Чл. 154, Регистрация и дерегистрация за приложение на режим извън Съюза, в ал. 1 т. 3 се отменя;

Ал. 3 т. 3 декларация, че няма седалище и адрес на управление и няма постоянен обект на територията на Европейския съюз.

§ 60. В случаите на прекратяване на юридическо лице – търговец, с ликвидация, когато юридическото лице продължава да извършва независима икономическа дейност и към датата на влизането в сила на този закон срокът по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС за подаване на заявление за дерегистрация не е изтекъл, ликвидаторът (ликвидаторите) има право да избере лицето да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. В този случай правото се упражнява чрез подаване на декларация до изтичане на 14-дневния срок от настъпване на обстоятелството по чл. 107 от ЗДДС.

Чл. 76, 111

В чл. 76, ал. 2, т. 2 накрая се добавя „с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период”.

Чл. 111, ал. 2, т. 5 думите „по чл. 176“ се заличават /отнася се за дерегистрация/.

Чл. 118, ал.3, ал.19

В чл. 118, ал. 3 се създава изречение трето: „В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с наредбата по ал. 4.“

Ал. 19. НАП създава и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.

Чл.125

Чл. 125 ал. 9.  Регистърът по чл. 124, ал. 7 /ВОД на нови превозни средства/ се подава по електронен път при условията и по реда на ДОПК до 14-о число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася.

Чл.26, 131а, 131б, 131в

Чл. 26, ал.10. Данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер, е равна на платената за ваучера сума или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер, или в свързаната с него документация, без данъка по този закон, свързан с доставените стоки или услуги.

Ваучер за конкретна цел

Чл. 131а. (1) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.

(2) Продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, извършена от това друго данъчно задължено лице.

(3) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, не се смята за доставка.

(4) Когато данъчно задължено лице, предоставило стоките или услугите срещу приемане на ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане, е лице, различно от издателя на ваучера, при предоставянето на стоките или услугите е налице доставка към издателя на ваучера.

Многоцелеви ваучер

Чл. 131б. (1) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът.

(2) Фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги, е доставка.

(3) Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, не се смята за доставка, извършена от това друго данъчно задължено лице.

(4) Задържането на многоцелеви ваучер след изтичане на валидността му, без да е настъпило фактическо предоставяне на стоки или извършване на услуги, не се смята за доставка на стоката или услугата.

Ваучери – специални разпоредби

Чл. 131в. (1) Когато за извършената услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, е налице облагаема доставка на услуга.

(2) Разпоредбите на чл. 131а и 131б не се прилагат за:

1. инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги;

2. билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни;

3. ваучерите за храна, издадени от лице, получило разрешение от министъра на финансите по реда на чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“

§ 58. Разпоредбите на § 57, т. 3, 25 и т. 36, буква „а“ се прилагат за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.

88. „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.

89. „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.

90. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.

Чл. 156, чл.157

Чл. 156, ал. 1, т. 5. доставките по т. 1, които извършва, не са с място на изпълнение на територията на страната.

В ал. 7 след думите „по ал. 1, т. 1“ се добавя „която не е с място на изпълнение на територията на страната“.

Ал.14. Право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 21, ал. 8 на територията на страната, ако заедно със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 21, ал. 6.“

Чл. 157, ал. 13. Регистрирано на основание чл. 156 лице може да приложи ал. 1, т. 3, когато са налице условията по чл. 21, ал. 8.

Чл. 57, ал.5, 6, чл.71, чл.167а

Чл. 57, ал. 5. Независимо от чл. 56, начисляването на данъка при внос по чл. 16 може да се извърши от вносителя, ако отговаря на условията на чл. 167а.

Ал. 6. По отношение на вноса, за който е упражнил правото си по ал. 5, вносителят начислява данъка за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 54, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 55, с протокол, като:

1. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

2. посочи митническия документ за внос и отрази размера на данъка в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

В чл. 71, т. 2 думите „в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма“ се заменят с „в случаите, когато данъкът е изискуем от получателя като платец по чл. 82“;

- т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 4“.

- т. 10 притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и е спазило изискванията на чл. 57, ал. 6 – в случаите по чл. 57, ал. 5.

ОТЛОЖЕНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА ПРИ ВНОС – в сила от 01.07.2019 г.

Условия за отложено начисляване на данък при внос

Чл. 167а. Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия:

1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3;

2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.;

3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса;

4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от НАП.

Ред за отложено начисляване на данък при внос

Чл. 167б. (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.

(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.

(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.

Чл. 176в

В чл. 176в:

а) в ал. 2 след думата „период“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;

б) в ал. 3 след думата „месеца“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;

в) в ал. 15, изречение първо накрая се добавя „част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК

§ 59. (1) Лицата, предоставили обезпечение в размер, определен съгласно изискванията на чл. 176в, ал. 2 и 3 от ЗДДС, в сила до 31 декември 2018 г., за които след влизането в сила на този закон е налице основание за промяна на размера на обезпечението и не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, могат да подадат искане за освобождаване на съответната част от него.

(2) В случаите по ал. 1 съответната част от обезпечението се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона.

(3) Обезпечението по ал. 1 или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искането от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

 

 

Copyright 2018 . Страницата е изработена от Георги Атанасов  GDPR инфо
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free