Някои от основните промени в ЗКПО за 2018 и 2019 г.

ДВ 98

Промените на закона са публикувани в ДВ бр. 98/27.11.2018 г. Повечето от промените влизат в сила от 01.01.2019 г. Когато сроковете за деклариране и внасяне на данък по отменените и изменените с този закон разпоредби на глава двадесет и първа /прекратяване с ликвидация и несъстоятелност/ изтичат след 31 декември 2018 г., се прилагат разпоредбите на този закон.

Чл.92, ал.4

В чл. 92, ал. 4 ГДД се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.

В чл. 158 /при прекратяване с ликвидация и несъстоятелност/  ал. 2 По отношение на данъчните декларации, подавани по реда на тази глава, се прилага чл. 92, ал. 4, когато през данъчния период не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

Чл. 11а, чл.50, чл.61

чл. 11а Данъчно третиране на договори за оперативен лизинг, съгласно МСС, при лизингополучатели

Чл. 11а. ал.1. Счетоводно отчетените разходи и приходи във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно МСС, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели. Активи с право на ползване във връзка с договори за оперативен лизинг, съгласно МСС, признати при лизингополучатели, не са данъчни амортизируеми активи.

Ал.2. За данъчни цели се признават разходите и приходите, определени съгласно правилата на СС 17 „Лизинг“ по отношение на експлоатационния лизинг, приложени към съответните договори за оперативен лизинг по ал. 1. Сумите по предходното изречение се третират като счетоводни разходи и приходи за целите на закона

В чл. 50. се правят следните изменения и допълнения:

Ал. 2. Данъчни ДМА са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно МСС, признати при лизингополучатели.

В чл. 61. се правят следните изменения и допълнения:

Ал. 2. Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага при последваща оценка на данъчни ДМА по чл. 50, ал. 2, която се дължи на преоценка на пасива по договора за финансов лизинг.

§ 29. Член 82 /Корекции при промяна в счетоводната политика/ не се прилага при промяна в счетоводната политика в резултат на прилагането на МСФО 16 „Лизинг“. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали при промяната в счетоводната политика в резултат на първоначалното прилагане на МСФО 16 „Лизинг“.

В чл. 43

В чл. 43, ал. 2. отпада срокът от 5 г. за обратното проявление на временната разлика от регулиране на слабата капитализация.

Ал.3.  В случай че данъчно задължено лице прилага за текущата година чл. 43а, признатите разходи за лихви по реда на ал. 2 се ограничават до размера на остатъка на признатото превишение на разходи по заеми след прилагането на чл. 43а, ал. 5.

Чл. 116а ал. 5.  Едноличният търговец не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващото се дружество от прилагане на режима на слабата капитализация и/или от прилагане на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

§ 28. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2014 г. съгласно чл. 43, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2018 г., се приспадат по реда на чл. 43, ал. 2, когато не се прилага чл. 43а, и по реда на чл. 43, ал. 3 в случаите, в които чл. 43а се прилага за съответната година. /Отпада ограничението от 5 г. още при декларирането за 2018 г./

чл. 43а

Правило за ограничаване на приспадането на лихви

Чл. 43а. (1) Не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми за текущата година в размер, определен по следната формула:

НПРЗ = ПРЗ – 0,30 х ДФРЛДА, където:

НПРЗ е непризнатото превишение на разходи по заеми;

ПРЗ е превишението на разходите по заеми, определено по реда на ал. 2;

ДФРЛДА е данъчният финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации, определен по реда на ал. 3.

…….

(7) Алинея 1 не се прилага, когато превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, не надвишава левовата равностойност на 3 000 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото.

(8) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и чл. 43 не е приложен, не се признава за данъчни цели превишението на разходите по заеми в размер равен на превишението на разходи по заеми за текущата година намалено с 30 на сто от данъчния финансов резултат преди лихви, данъци и амортизации.

(9) В случаите, в които превишението на разходите по заеми, определено за текущата година, надвишава прага по ал. 7 и:

1. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-високо от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признава за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1; в този случай чл. 43, ал. 1 не се прилага;

2. непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 е по-ниско от непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1, не се признават за данъчни цели непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1 и разликата между непризнатите разходи за лихви по чл. 43, ал. 1 и непризнатото превишение на разходите по заеми по ал. 1.

(10) Не се регулират по реда на ал. 1 – 9 разходите по заеми на кредитните институции.

§ 11. В чл. 146, ал.1. При преобразуване по този раздел получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви и/или непризнатото превишение на разходи по заеми в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация, съответно на правилото за ограничаване приспадането на лихви.

чл. 47в, 47г и 47д

Чл. 47в, 47г и 47 д се отнасят за СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАНЪЧНИЯ ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ В СЛУЧАИТЕ НА КОНТРОЛИРАНО ЧУЖДЕСТРАННО ДРУЖЕСТВО

Контролирано чуждестранно дружество

Чл. 47в. (1) Контролирано чуждестранно дружество е чуждестранно образувание или място на стопанска дейност в чужбина, чиито печалби не подлежат на данъчно облагане или са освободени от облагане с данъци в Република България, когато са изпълнени следните условия:

1. в случай на чуждестранно образувание – данъчно задълженото лице самостоятелно или заедно със своите свързани предприятия има пряко или косвено участие в над 50 на сто от правата на глас, или има пряко или косвено участие в над 50 сто от капитала, или има право да получи над 50 на сто от печалбата на това образувание, и

2. действително платеният корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност е по-нисък от разликата между корпоративния данък, който би бил начислен на образуванието или мястото на стопанска дейност по реда на този закон, и действително платения корпоративен данък върху печалбата от образуванието или мястото на стопанска дейност.

Записани са множество текстове, които се отнасят за контролирано чуждестранно дружество,  които влизат в сила от 01.01.2019 г.

Чл. 159, чл.160, чл.161, чл.162, чл.163, чл.164, чл. 201

Чл. 159 и 160 се отменят – отнасяха се за извънредната авансова вноска към датата на вписване на  прекратяването.

Чл. 161 Последен данъчен период

Ал. 1. Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването.

Ал. 7. Представляващият данъчно задълженото лице през последния данъчен период – лик­видатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък за този данъчен период.

Чл. 162, ал.1, 3 и 4. Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл.161, ал.1, се подава в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице.

Ал. 5. Когато датата на заличаването при ликвидацията или несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за подаване на ГДД за предходната година и същата не е подадена, тя се подава в сроковете по ал. 1, 3 и 4, когато те изтичат преди този срок.

Чл. 163, ал.1. Дължимият корпоративен данък за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 1, 3 и 4, се внася в сроковете за декларирането му.

Ал.2. Когато датата на заличаването при ликвидацията или при несъстоятелността или прекратяването на дейността на място на стопанска дейност, или прекратяването на неперсонифицирано дружество или осигурителна каса е преди изтичането на срока за внасяне на годишния корпоративен данък за предходната година и същият не е внесен, той се внася в срока по ал. 1, когато той изтича преди този срок. В този случай по отношение на корпоративния данък за предходната година се прилага чл. 161, ал. 7.

Чл. 201, ал. 5 изречение трето: При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице информацията се предоставя в декларацията по ал. 7.

Ал. 7. При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице декларацията се подава от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162.

Чл. 202, ал. 6 При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът се внася в сроковете за декларирането му от лицата по чл. 161, ал. 7.

В чл. 217, ал. 4, изречение второ: Лицата, които за предходната година не са били задължени и не са подали годишна данъчна декларация, декларират избора си по ал. 3 с годишната данъчна декларация за текущата година.

Ал.5. При заличаване/прекратяване на данъчно задълженото лице данъкът върху разходите се декларира и внася от лицата по чл. 161, ал. 7 в срока и по реда за подаване на данъчната декларация и за внасяне на данъка по чл. 162 и 163.

Чл. 218а, ал.1. Последният представляващ данъчно задълженото лице – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, декларира и внася удържания от имуществото на данъчно задълженото лице дължим данък, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването/прекратяването.

Ал.2. В случаите по ал. 1 данъкът за данъчния период, през който е извършено заличаването/ прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването/прекратяването.

Ал.3. Когато датата на заличаването/прекратяването е преди 31.03 и годишната данъчна декларация за предходната година не е подадена, тя се подава в срока по ал. 2, когато той изтича преди 31 март.

Тези разпоредби се прилагат и за 2018 г.

Чл. 209

В чл. 209, ал. 2 и 3 се отнасят за лицата оператори на ваучери.

Copyright 2018 . Страницата е изработена от Георги Атанасов  GDPR инфо
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free