Евангелистите Матей и Лука са разказали най-много притчи в евангелията, които са написали.     

Евангелист Матей  е един от 12-те апостоли. Бил е митар, т.е. бирник. Христос го призовава да върви след него и така Матей става негов ученик, един от избраните 12. Описва подробно житието на Христос в своето евангелие.

Евангелист Лука се счита, че е грък по произход, родом от Антиохия. Той е ученик на апостол Павел. Написал е Евангелието на Лука и Деянията на апостолите.

        

Ще ви преразкажа някои от по-известните притчи, като се опитам да запазя поетизма и смисъла им. С наклонен курсив съм добавила мои разсъждения по някои от притчите.

 

 

Къщата на канара – Ев. Матея, гл.7; 24-27

Христос казва: Всеки, който чуе и изпълнява моите думи, ще се оприличи на един разумен човек, който построи къщата си на канара. Заваля дъжд, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща, но тя не падна, защото бе основана на канара.

Всеки, който чуе, но не изпълнява моите думи, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък. Заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и устремиха се върху тази къща и тя падна и падането й беше голямо.

                                                      

Семената и почвата – Ев. Матея, гл.13; 3-23

Сеячът излезе да сее и като сееше някои зърна паднаха край пътя и птиците ги изкълваха. Други паднаха на канарите, поникнаха, но като изгря слънцето, прегоряха, защото нямаха хубав корен.  Други паднаха между тръните и като поникнаха, тръните ги заглушиха. Тези, които паднаха на добра земя, дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

Чуйте какво означава притчата:

Посятото край пътя са тези, които чуват словото, но не го разбират. Идва лукавият и грабва посятото от сърцето им.

Посятото на канарите са тези, които чуват словото, веднага го приемат с радост, но когато настане напаст или гонение,  на часа се съблазняват.

Посятото между тръните са тези, които чуват словото, но светските грижи и богаство  го заглушават и те стават безплодни.

Посятото на добра почва са тези, които чуват словото и го разбират, те дават плод много – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

 

Семената и плевелите – Ев. Матея, гл. 13; 24-30

Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си, но неприятелят му дойде и пося плевели между житото. Когато житото порастна и даде плод, се появиха плевелите. Слугите казаха на господаря на нивата: „Искаш ли да оплевим нивата?” Господарят отговори: „Не искам, да не би заедно с плевелите да изскубете и житото. Оставете да растат и двете заедно до жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите, вържете ги за изгаряне, а житото приберете в житницата.”

 

Небесното царство включва и живота на хората тук на Земята, в който има добро и зло, които растат и живеят заедно. Писанията казват, че ще дойде ден, в който те ще бъдат разделени.

 

Последните ще бъдат първи, а първите – последни – Ев. Матея, гл. 20; 1-16

Небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си и се спогоди с тях по един пеняз на ден. След около три часа нае други и така четири пъти през деня по различно време наемаше работници и ги изпращаше на лозето. Когато се свечери, поръча да извикат работниците, за да им плати, като започнат от последните и свършат с първите. На всички плати по един пиняз. Тогава първите започнаха да протестират, защо получават толкова, колкото последните, които са работили много по-малко.

Тогава стопанинът каза: „Не се ли споразумяхте с мен за един пиняз? Моята воля е да дам и на последния колкото на първия. Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?”

Така последните ще станат първи, а първите  - последни.

 

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла – Ев. Матея, гл.21; 33-44

Един стопанин насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина. Когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си да съберат плодовете от наемателите. Но те убиха слугите. Стопанинът изпрати други слуги, но и с тях се случи същото. Накрая реши да изпрати сина си, защото си мислеше, че на него няма да посегнат. Наемателите убиха и него.

Какво ще направи стопанинът на тия земеделци? Люто ще ги погуби, а лозето ще даде на други, които ще му дават плодовете навреме.

Исус им каза: „Не сте ли вие чели това писание:

Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.

От Господа биде това и чудно е в нашите очи!

Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.”

 

Камъкът е Христос, който повечето израилтяни отхвърлят и предават на разпятие. Но Той е Този, Който спасява човечеството от „княза на този свят”. Той е главата на ъгъла, т.е. най-важния камък в строежа. Всеки народ, който опазва учението на Христос - да прилага Любовта, ще бъде благословен.

 

 

Десетте девици на сватбата – Ев. Матея, гл. 25; 1-13

Небесното царство ще се оприличи на десет девици,  които взеха светилниците си и отидоха да посрещнат младоженеца. Пет от тях бяха неразумни и пет разумни.  Разумните взеха масло за светилниците си, а неразумните – не.  Младоженецът се баваше до среднощ и когато се чу вик, че идва, всички станаха и си приготвиха светилниците. Неразумните девици помолиха другите да им дадат от тяхното масло, но те отговориха: „По-добре идете да си купите, защото може да не стигне за вас и за нас.”

И когато отидоха да купят масло, младоженецът дойде. Които бяха готови, влязоха с него и вратата се затвори.

Дойдоха неразумните девици и казаха: „Господи, Господи, отвори ни!”  А той в отговор рече: „Не ви познавам.”

И тъй, бдете, защото не знаете ни денят, ни часът, в който Човешкият Син ще дойде.

 

Понеже сте направили това на един от най-скромните ми, на Мене сте го направили – Ев. Лука, гл.25; 34-46

Когато дойде Човешкият син в славата си и седне на славния си престол, пред него ще дойдат всички народи и ще ги разлъчи както овчарят разлъчва овцете и козите. Ще постави овцете от дясната си страна, а козите от лявата. И ще рече на овцете: „Дойдете вие благословени, да наследите царството. Защото огладнях и Ме нахранихте, жаден бях и Ме напоихте, странник бях и Ме прибрахте. А праведните ще Му кажат: „Господи, кога е било това?”, а Той ще им каже: „ Понеже сте направили това на един от тия мои най-скоромни братя, на Мене сте го направили.”

Тогава ще рече на тези, които са от лявата Му страна: „Идете си от Мене, вие проклети, защото огладнях и не Ме нахранихте, ожаднях и не Ме напоихте,  странник бях и не Ме прибрахте!” А те ще Му рекат: „Господи, кога е било това?” В отговор ще им каже: „Истина ви казвам, понеже не сте направили това за ни един от най-скромните, за Мене не сте го направили!”

 

Богатият човек и плановете му – Ев. Лука, гл.12; 16-23

Нивите на един богат човек родиха много плод. И той си мислеше: „Какво да правя, нямам къде да събера плодовете си. Ще построя по-големи житници и там ще събера житата си. Ще река на душата си: Душо, имаш блага за много години, успокой се, яж, пий и се весели!” А Бог му рече: „Глупецо, тази нощ ще ти изискат душата, а това което си приготвил, чие ще бъде?”

Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото от облеклото.

 

Поканените на вечеря – Ев. Лука, гл.14; 16-24

Някой си човек покани на вечеря мнозина. Слугата му отиде да извика поканените, но те всички започнаха да се извиняват: един купил нива, друг нови волове, трети се оженил. Господарят се разгневи и каза на слугата си да извика от улиците сиромасите, недъгавите, слепите и глухите. Слугата ги покани, но понеже имаше още място, каза на господаря си. Господарят му каза: Излез и покани колкото намериш и накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми, защото никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

В Ев. на Матей тази притча е малко по-различна, но смисълът е същият и свършва с тези думи: Мнозина са поканените, но малцина са избраните.

 

Блудният син – Ев. Лука, гл. 15;11-32

Един човек, който имаше двама сина, им раздели имота си. По-малкият син продаде всичко и отиде в друга страна, където живя разпуснат живот и похарчи всичко. След като изпадна в лишение, отиде да пасе свинете и желаеше да яде от рошковите, които те ядяха, но никой му не даваше. А като дойде на себе си, рече: „Моят баща има излишък от хляб, ще отида при него и ще му река: Тате, сгреших против небето и пред тебе, не съм достоен да се наричам твой син, направи ме един от наемниците си”.  

И стана и отиде при баща си, който се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше. Рече синът му тези думи, които си беше намислил, но бащата каза на слугата си: „Скоро изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете му и заколете най-угоеното теле, за да се веселим. Защото този мой син мъртъв бе и оживя, изгубен бе и се намери.”

В това време големият син се връщаше от нивата и като чу веселбата, попита един слуга  какво е това. Като разбра, че е заради брат му, се разсърди на баща си и не искаше да влезе. Баща му излезе и го молеше. Синът каза на баща си: „Аз толкова години ти работя, не съм пристъпил твоя заповед, но на мене дори едно яре не си дал да заколя. А за твоя син, който пропиля имота ти, си заклал теле.”

Бащата казва: „Синко ти си винаги с мене и всичкото мое твое е. Но прилично беше да се развеселим, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, изгубен бе и се намери.”

 

В живота понякога сме в ролята на единия или другия син, понякога на бащата.  Как възприемаме нещата, които стават около нас - с милост и благост или с гордост и превъзходство?

 

Сиромахът Лазар и богаташът – Ев. Лука - гл. 16; 19-31

Имаше един богаташ и един сиромах, който се казваше Лазар. Лазар се хранеше от трохите на трапезата на богатия. Когато богатият умря, отиде в ада, а когато Лазар умря, отиде в Авраамовото лоно. Богатият видя Лазар в рая и помоли Авраам да го изпрати, да му донесе вода.  Авраам му отговори, че между тях има голяма бездна и никой не може да я премине.

Тогава богатият каза: „Моля ти се, Отче, да го изпратиш тогава у дома, при братята ми, за да им засвидетелства за това мъчително място.” Авраам му отговори: „Нека слушат Мойсей и пророците!” Богатият отговори: „Но ако някой умрял отиде при тях, те ще се покаят.” Авраам му каза: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите някой да възкръсне, пак няма да се убедят.”

 

Никой не може да ни убеди в нещо, докато не сме готови за него и не приемем сами тази истина, която може да сме чували стотици пъти преди.

 

 

Исус Христос казва: „Много още неща мога да ви кажа, но не можете да ги понесете сега!”, както и  „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!”

Copyright 2018 . Страницата е изработена от Георги Атанасов  GDPR инфо
Templates Joomla 1.7 by Wordpress themes free