Магията на разпятието и възкресението

         Неспособен е нашия човешки ум да разбере величието на Христовия Дух, Сина на Бога, слязъл на Земята в човешкото тяло на Исус, за да изпита всичките ни радости и болки.

            Необятна е сила и мощта на този Дух, свил се и проявил се в едно човешко тяло, което е разпънато и после възкръснало, за да живее вечно. Не ми е ясно съвсем понятието „възкресение”, но  знам, че Христовият Дух живее около нас и в нас. Виждам усмихнатите Му очи, от които излиза светлина - необяснима, всеобхватна и безкрайна, която ме обгръща като топло меко и светло одеяло, в което се сгушвам и изпитвам блажено чувство на завръщане там, откъдето съм дошла.

            Ще ви разкажа кратко историята на разпятието и възкресението по Евангелията на Марко, Матей, Лука и Йоан.

            Исус знае за какво е дошъл на земята. Когато започва да проповядва на хората, когато избира 12-те ученици и ги учи да изцеляват болни, да гонят зли духове, Той често им казва, че е Божи Син, изпратен на земята да даде вода на жадните, да нахрани гладните, да научи хората на мир и любов. Разказва на учениците си какво ще се случи с Него и след Него, за гоненията, за бедствията на земята. „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!”- казва знаещ, че всичко предвидено ще се случи, но само Отец знае кога ще се изпълни то.

            „Тайната вечеря” – така е нарекъл Леонардо да Винчи вечерята, на която Исус събира своите ученици за последно. Тази вечеря е много важна за Учителя и за учениците Му. Той измива нозете им и казва, че тази нощ ще бъде предаден от един от тях. След това потопява залък и го дава на Юда Искариотски, казвайки му: „Каквото вършиш, върши го по-скоро”. Юда излиза, без другите ученици да разберат за какво става дума.

            Развълнуван Исус, споделя отново с учениците Си учението на Любовта и Мира. Той казва: „Аз Съм пътят, истината и животът, никой не дохожда при Отца освен чрез Мене”. Дава им напътствия за вярата и им казва, че ще изпрати Духът на Истината като Утешител, за да пребъде с тях до века и да им напомни всичко, което Той е казал. „Мир ви оставям, Моят Мир ви давам. Аз не ви давам така, както светът ви дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.”

            След вечерята Исус излиза на Елионския хълм заедно с учениците си Петър, Яков и Йоан, като им казва да не заспиват, а да се молят заедно с Него. Страшните картини, които Христос вижда за Себе Си, когато се моли, са толкова силни, че кървави капки пот избиват по челото Му. За да Го подкрепят идват ангели, слиза светлина от небето, чува се глас „Това е моят възлюбен Син!”. Тримата ученици са толкова шокирани, че падат на земята и после не смеят да разкажат това на никой. Преживявайки всички страдания предварително, човекът Исус казва: „Отче, ако може да Ме отмине тази чаша!”, но Духът на Спасителя Христос в Него веднага добавя „Но да бъде Твоя воля, не Моята!”

            После следва залавянето, подигравките от страна може би на същите хора, които са Го слушали и които е излекувал, изтезанията и разпятието. Този Дух, живял в човешки образ, разбрал човешката същност, е способен да каже: „Боже, прости им, те не знаят какво правят!” Издъхвайки Исус казва: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си!”

            Каква е магията на възкресението не знаем. Почти два дни са изминали – петък вечер и събота. В неделя сутринта първа Мария Магдалена отива на гроба, после Петър и Йоан и виждат, че тялото го няма. Но те не знаят още какво значи Учителят им да възкръсне и Петър и Йоан се прибират. Мария Магадалена остава, тя вижда някой да застава до нея, но не познава, че това е Исус, докато Той не й казва: „Марийо!” А тя отговаря: „Равуни! – Учителю!”  Исус й казва да не се допира до Него, защото не се е възнесъл още при Отца Си. Възрадвана Мария Магдалена съобщава на другите тази вест.

            Същата вечер Исус се явява при тях и показва раните на ръцете и краката Си. Духа върху тях и казва: „Приемете Светия Дух!” Тома, наречен Близнак, го няма и той не повярва. След осем дни Исус пак се явява и казва на Тома да сложи пръст в раните Му.

            Третият път, когато Исус се явава на учениците си е на Тивериадското езеро, където те ловят риба. Там Той ги напътства отново и ги подкрепя да разпространяват учението Му.

            „Възкресението” за мен е онзи образ и усмивка, от които излизат безгранични, необясними за мен любов и мир.        

От космически мащаб са тези събития, надхвърлят представите ни, малко ги разбираме. Важно е да пребъде Любовта, която Христос ни завеща, за която Той се пожертва. Защото князът на този свят се е развихрил в днешните дни и иска да ни убеди, че няма друг живот, освен този, който той ни предлага – да живеем в страх и тъмнина.

            Зазорява се и слънцето осветява душите ни, пречиства сърцата ни, укрепва вярата ни, прогонва тъмнината!    „И виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не обзе.”