Когато наближава Рождество Христово, повечето хора усещат Христовия Дух, който внася в сърцата една тиха радост и очакване за чудеса. Чудеса за тържеството на Доброто, на Любовта и Истината. Постепенно тези усещания отстъпват място на приготовления за семейни събирания, подаръци и пазаруване.

Нека когато се съберем на трапезата, за да разчупим жертвения празничен  хляб, да си спомним Неговите думи: „Аз съм живият хляб, който яде от него, никога не огладнява. Който пие от водата, която Аз ще му дам, ще стане в него извор на живот вечен.” Защото колко по-силна е духовната храна, от телесната!

През годините, когато съм писала Коледен или Великденски подарък, съм усещала присъствие на Духът Христов и знам, че Той ни води винаги, стига да имаме очи да видим и уши да чуем, стига да не „закоравим сърцата си”.

Тази година ще обобщя разсъжденията си на основа на текстове от Новия завет за онова, което е невидимо за очите ни, непонятно и необятно за нашия ум – Духът Христов.

Христовият Дух

„В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина за человеците. И виделината свети в тъмнината, но тъмнината я не позна.”                                                                         

  Евангелие от Йоана 1:5

Това Слово е Духът Христов, който е изначален, той е източник на живота.

„В Него, който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, понеже чрез Него е създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти. Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез него да примири всичко в Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.”                                                   

Послание на ап. Павел към Колосяните 1:15-20

Тези текстове са част от множеството подобни в Новия завет, от които нашия ограничен все още човешки ум разбира, че този Дух е изначален, чрез Него е създаден живота, Той е господар на небесните йерархии, на Него всичко е подчинено. Такава енергия ние не можем да си представим. Не напразно древните пророци са припадали, изпадайки в прозрение, казано от някой от архангелите или Христос, защото човешките тела не могат да устоят на тези сили.

Божият Син

 „Ето Моят служител, Когото избрах, Моят възлюбен, в Когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него и Той ще възвести съдбата на народите. Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите. Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси. Докато изведе правосъдието към победа. В Неговото име народите ще се надяват.”                                

Евангелие от Матея 12:18-21

Всички евангелия говорят за Божия Син, изпратен на земята да ни помогне, защото хората са изгубили правилната посока.  За разлика от други пратеници, Този пратеник на Бога е изпратен в плът, т.е. човешко тяло, за да усети нашите чувства, страсти, неволи, радости и болки. Когато подготвеният за мисията в живота си Исус се покръства от Йоан, върху Него слиза Божият Дух, разбираме Духът Христов. Тогава човекът Исус става Спасителят Христос, Който започва да проповядва учението за Любовта. Той идва да лекува болните, страдащите, бедните, митарите.

Първосвещеникът, Който принася Себе Си в жертва

Старият завет на Бога  с хората идва чрез Мойсей и 10-те Божи заповеди. Според стария завет даровете на хората към Бога са жертвени агнета, козли, гълъби, проливането на тяхната кръв.

Новият завет на Бога с хората идва чрез Исус Христос, Който е най-висшият първосвещеник. Жертвата, която той прави е неговата собствена кръв, защото завещанието  влиза в сила при смърт. Така новият завет на Бога влиза в сила.

Това пояснение прави апостол Павел в Посланието към евреите,9:11-28.

Човекът, неговите тела и стремежът му към съвършенство

Много интересни са думите на апостол Павел в I послание към Коринтяните 15: 40:58.

Те разкриват много истини за създаването на човека, за човешките тела. Първият Адам или земният човек е създаден от земя (пръст), а вторият Адам - небесният е създаден от Дух.

„И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем в образа на небесния. Не всички ще починем, но всички ще се изменим – в една минута, в един миг на окото, при последната тръба. Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното в безсмъртие. Тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната бе смъртта с победата!”                                                                                  

I послание към Коринтяните 15: 51:54

Небесният Адам е идеалът към който се стремим, човекът създаден по образ и подобие Божие. Един ден ще се слеем в едно в този космически Човек, благодарение на жертвата на Христос.

„Аз съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при От;е, освен чрез Мене.”

                                                                               Евангелие от Йоана 14:6

„Ако Ме люби някой, ще опази учението Ми и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.”

                                                                               Евангелие от Йоана 14:23

Необятна е темата Духът Христов, необятна за изказване, както и за разбиране. Логическата нишка, която исках да проследя е Духът Христов като изначален, първороден преди всичко и господар на всичко, слязъл в човешко тяло, за да пожертва кръвта си като най-пръв първосвещеник, Син на  Бога, за да помогне да се сключи новия завет на Бога с хората. Не само да изкупи грехове, да изчисти аурата на цялата планета, но и да научи човеците на новото учение – на Любовта.

През цялата година да грее светлината на учението в умовете ни, да топли сърцата ни, да оздравява телата ни!  Любовта да е верният спътник в живота ни, заедно с Мъдростта и Истината! Да бъде!