„Здравите нямат нужда от лекар, но болните”

Най-големият Учител, живял на Земята – Христос, дойде за да излекува страдащите, болните, грешните. Той посвети живота Си, за да избави най-изпадналите души. Евангелистите описват срещите Му с народа, хората, които се бутат, за да се допрат до Него и да изцелеят. Божествената Любов трябва да крепи този велик Дух постоянно, за да не изпадне в униние, поради тежката карма на хората, която често поема. Накрая е разпънат заедно с двама престъпници, за да изпие докрай горчивата чаша, която Му е приготвена.

Излекуваните са много, всеки иска да бъде здрав, дори от покрива на къщата са пускали хора, защото навалицата вън е била голяма. Слепите са проглеждали, глухите са чували, немите са проговаряли. Когато Христос излекувал някой, често  казвал: „Иди си и не съгрешавай повече”.  Тези думи дават  ясна представа, че начинът на живот на хората е причина за техните болести. Много показателна е притчата за бяса, който е изгонен от тялото, но се връща и го намира чисто, тогава извиква и други бесове и животът на човека става по-тежък от преди. Самото изцеление не е достатъчно, за да продължи човекът да бъде здрав, нужна е промяна в живота му, която да съхрани чистотата на тялото и душата.

Ще преразкажа някои истории, от които виждаме желанието и целта на Христос да помогне точно на най-бедните, страдащи или грешни. Защото както когато един човек, който има 100 овце, изгуби една от тях и после като я намери, се радва и весели с приятелите си заради нея, така и „Колко повече радост има на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.”  Ев. Лука 15;7.

Угощението в къщата на Левий Матей

Веднъж Христос отива в къщата на Левий Матей, който е бирник, където са събрани много бирници. Фарисеите Го обвиняват, че яде  и пие с грешниците. Исус отговаря: „Здравите нямат нужда от лекар, но болните. Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.” Ев. Лука 5;29-32.

Грешницата, помазала нозете Му

Когато Христос бил на трапезата на един фарисей, една жена - грешница (писанията казват, че това е Мария Магдалена), донесла алабастърен съд с миро, със сълзите си измила нозете Му, с косите си ги изтрила и ги намазала с миро. Фарисеите, които присъствали, се учудили  как Той не знае, че тази жена е грешница. Исус казва на домакина - фарисей: „Ти вода за нозете Ми не даде, не помаза с миро главата Ми, а тя със сълзите си изми нозете Ми  и с миро ги помаза. Затова й се прощават многото грехове, защото тя много обикна, а комуто малко се прощава, той малко обича.” Ев. Лука 7;37-47.

История за блудният син

 Един баща имал двама сина, по-малкият от тях взел дяла от имота си, отишъл в далечна страна и там го пропилял с разпуснат живот. Станал пастир на свинете и понеже нямал какво да яде, дори от рошковите на свинете не му давали, решил да се върне при баща си и да го помоли да стане слуга при него. Когато се върнал, бащата му го приел с радост, облякъл го с нови дрехи и наредил да заколят угоено теле в негова чест. По-големият брат, който се върнал от нивата, чул глъчката около къщи и питал какво е станало. Като разбрал, че тържеството е за брат му, се разсърдил и казвал на баща си: „Аз толкова години ти работих и не даде да се повеселя с приятели, а на сина ти, който пропиля имота, закла теле. Бащата отговорил: „Синко, ти си винаги с мене и всичкото мое твое е. Прилично е да се развеселим, защото този твой брат бе мъртъв и оживя, загубен бе и се намери”. Ев. Лука 15;11-32.

История за жената, уловена в прелюбодейство

 Пред нозете на Христос довеждат една жена, уловена в прелюбодейство, която по закона трябва да бъде убита с камъни. Питат го какво ще каже за това. Той отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея”. Никой не смее да хвърли камък и обвиняващите се разотиват. Христос казва: „ Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?” Тя отговаря: „Никой, Господи.” „Нито Аз те осъждам. Иди си и не съгрешавай вече!” – казва Христос. Ев. Йоан 8„3-11.

Много примери могат да бъдат дадени за спасението на изгубени души и те няма да са всички, които Христос е спасил, защото  „Човешкият Син дойде да потърси  и да спаси погиналото.”  Ев. Лука 19;10.

Дали сме от изгубените, овце, които ще бъдат намерени или не, важно е да пазим в ума си идеята, че има Спасител и когато имаме нужда, да Го потърсим, защото:

„Аз съм вратата на овцете, през Мене ако влиза някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно. Аз съм добрият пастир. Добрият пастир живота си дава за овцете.”