Христос – Божий и Човешки Син

      Навлизам в необятната тема за живота и делото на Христос  с преклонение и трепет. Велик живот, Велика жертва и Велики дела е осъществило  Словото – Духът Христов, въплътено в плътта на един човек, за да помогне на хората да възраснат и осъзнаят себе си като Божии чада.

Човешкото тяло и връзката на човека с Бога

Човекът, създаден по образ и подобие на Бога, както е казал апостол Павел, е онзи, който  още е на Небето – първият Адам. Това е първообразът на човека, който е запазен чист и свят, подобен на Бог.

Човекът, създаден от пръст, наречен също Адам, е бащата на сегашното човечество. През много изпитания е преминал и преминава днешния човек. Изграждането на неговото физическо тяло е в голяма степен подпомогнато от силите на тъмнината, за да може то да се формира в материалния свят, който е в най-гъстата материя. Преди човешкото тяло не е било устроено така, то е преминало през много голямо развитие. В началото човекът е бил в постоянна връзка с Бога, без да има развита личност, Аз и лична воля.

 Развивайки тялото си в сгъстената материя, човекът  изгубва връзката си Бога, но развива своя Аз. Заедно с развитието на Азът се засилват егоизма, личната воля, личността. Не е изгубено обаче, онова скритото в човека, което е в дълбините му, което знае от къде идва и накъде отива. То е заспало и трябва да се събуди, за да издигне съзнанието отново нагоре, този път за съзнателна връзка с Бога.

Ролята на княза на тоя свят

Земята е била под властта на княза на тоя свят – Сатана. Той е от силите на злото, които също са част от децата на Бога. Те имат своята роля в Космоса и на Земята, неща неведоми за нашето съзнание. Добивайки голяма власт над човека, князът на тоя свят се опива от властта си.  Йоан е описал в Откровението си това, когато говори за змея и звяра, които властват над хората и им слагат печати като белег на властта си. Тяхното желание е да покажат само света на злото и страха, да забрави човек  произхода си и Божествения си Отец.

Времето им ще изтече, когато армията на Светлите сили окончателно победи и дойдат Новото Небе и Новата Земя, където няма нито плач, нито жалеене, нито болка.

Ролята на Словото

Словото - Духът Христов, винаги е работил на Земята, изпращайки Божествени импулси, работейки с пророците и светиите. Той е Синът на Бога, който е дошъл да стане Човешки син, т.е. да влезе в човешко тяло и да дойде до бедните, болните и отритнатите от обществото. Той е изпълнил Божията воля да умре невинен за грешките на хора, да изпие до дъно горчивата чаша на страданието.

Тези действия блокират силата на Сатана, неговата власт отслабва. Разбирайки това, той още повече засилва действията си в този свят, както постоянно виждаме.

Разпятието на Човешкия син е мощен тласък за душата на човека, за събуждането на нейния Висш Аз, който я прави безсмъртна, защото е в контакт с Духа. Тогава човекът изгражда своето безсмъртно тяло – на Любовта, Мъдростта и Истината.

Преди идването на Христос, ученията за безсмъртието на душата са се предавали от учител на ученик чрез посвещение, т.н. мистерии. Това посвещение е било тайно, само за определени ученици, които са били поставяни в спящо състояние, за да приемат знанията от своя учител.

Христос дава чрез учението си възможност учениците в будно състояние да приемат импулси, идеи, образи, които да работят през нощта за пробуждане на спящите сили в тях. Така учениците могат да изработят безсмъртното си тяло и да влизат във връзка с духовния свят.   

Безсмъртното тяло на човека

Човекът е създаден с различни тела. Четири от тях се наричат обвивки, защото се разпадат след приключване на прераждането: физическо, етерно, астрално и ментално/ причинно. Останалите три тела са в зародиш все още, те са телата на Любовта, Мъдростта и Истината и образуват безсмъртното тяло на човека, което не се руши.

Възкръсва онзи, който е успял да изгради безсмъртното си тяло. Той съумява след смъртта да дематериализира физическото си тяло и да го превърне в духовно.

На учениците си и на слушателите Христос говори постоянно за Любовта, както и за Себе си, като връзка с нашия Отец. Често е говорил с притчи, за тези, които не са били напълно готови, но ги е подготвял според нивото им.

Христос носи отговорите на много от въпросите, които си задаваме. Ако следваме учението Му, ако пазим заповедите Му, ще пребъдваме в Любовта и Той и Отец ни ще направят обиталище у нас.

Белият овен и черният овен

Приказката за Златната ябълка е образец на мъдростта на нашия народ. Златната ябълка е безсмъртната душа, която търсим и трябва да се преборим с ламята, за да я намерим. В приказката, след като юнакът намира златната ябълка, може да излезе от царството на ламята, когато отиде до два овена – черен и бял, които се борят. Ако падне върху черния овен, той ще го заведе в още по-долна земя, ако падне върху белия – ще го изведе на горната земя.  Това са двата овена – прототипа на силите на злото и на доброто. 

Да търсим белия овен, да работим така, че върху него да паднем, да ни изведе на горната земя, на горното небе.

Божият Син, който стана Човешки син и в днешното време буди душите, подготвя армията на Светлите сили за битката, която предстои. Да бъдем будни и да носим масло в лампите си, за да сме готови!

Няма по-добро от времето, в което живеем. Условията са такива, каквито трябва да бъдат, те са най-добрите за това, което е необходимо на човечеството. Хората  започват да се познават като братя.

Нека засяваме нивите със семе избрано, да никнат, зреят житни класове. От тези класове ще се роди богата жътва, на която от Небето ще се радват и ще ни подкрепят, докато пораснем!