Евангелие от Марко

 

 

 

         Марко е ученик на Петър и Павел. Неговото евангелие е най-краткото, но е изпълнено с динамично действие и множество събития. Той използва думи, които Христос казва, на непознат език. Марко е работил в Александрия, където е дал живота си за делото.

 

 

 

            Ще се опитам кратко да разкажа събитията от Евангелие на Марко.

 

       Описанието на живота на Исус започва от кръщението Му на река Йордан от Йоан Кръстител. След което следва завеждането в пустинята за 40 дни и изкушенията от сатаната. След това Исус намира първите си ученици Андрей и Петър, Яков и Йоан и започва да поучава и да извършва първите чудеса. Като пример за силна вяра, Марко описва свалянето на един паралитик през покрива на къщата, защото има много хора и не могат да се доберат до Исус, Който казва: „Синко, прощават ти се греховете. Вдигни постелката си и иди у дома си.” Исус призовава за ученик и бирникът Левий Алфеев. Определя 12 ученика, на които дава власт да изгонват духове: Петър и Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей, Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Зилот, Юда Искариот.

 

            Исус предава знанията на народа чрез притчи. Първата от която е притчата за семето, което пада на различна почва. То символизира знанието, което различните хора възприемат по различен начин. Посятото на добра почва са тези, които слушат Словото и го приемат и изпълняват. Втората притча е на какво прилича Царството Божие – на синапово зърно, което е най-малко от всички семена, но посято в земята става огромно дърво, под чиито клони намират подслон небесните птици.

 

            В пета глава Исус изгонва духовете Легион от един човек, закарва ги в стадо свине, които се удавят в езерото. Една жена, която страда от кръвотечение 12 години, се допира до Него и оздравява. Той излекува дъщерята на Яир, момиче на 12 години, като й казва: „Талита, куми!”, което значи „Момиче, тебе казвам, Стани!”

 

            В своята родина Исус не може да направи много чудеса, защото хората не вярват в Него. Изпраща 12-те ученика двама по двама да лекуват и изгонват бесове, като им заръчва нищо да не вземат за път. Където не ги приемат, да изтупат праха от обувките си.

 

            Евангелист Марко много подробно описва смъртта на Йоан Кръстител, как дъщерята на Иродиада, подучена от майка си поисква главата на Йоан Кръстител и той е обезглавен. След смъртта на Йоан, Исус вижда много хора като овце без пастир, и ги събира, за да им говори. Нахранва 5 000 мъже, без да се броят жените и децата с пет хляба и две риби. Ходи по водата пред учениците си, успокоява бурята и вълните. Учениците не са готови да приемат тези събития, те все още се страхуват. Следва и нахранване на 4 000 човека.

 

            Интересно е описано само в това евангелие, излекуването на двама болни: на глухия и заекващ човек и на слепия човек.

 

Глухият и заекващ човек Исус излекува като „сложи пръстите в ушите му, като плюна, докосна се до езика му, погледна към  небето и каза: „Еффата”, те.е „Отвори се!” И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза и той говореше чисто.”

 

Излекуването на слепия човек - плюна на очите му и положи на него ръце. Той първо започна да вижда хората като дървета, след което следва отново полагане на ръце и човекът проглежда напълно.

 

            Исус говори на учениците си, че ще пострада, ще бъде охулван и убит, след което ще възкръсне. Петър Му казва да не говори така, но Исус отговаря: „Махни се от Мен, сатана! Ти не мислиш за Божиите неща, а за човешките!”

 

            Девета глава започва с Преображението на Исус на планината, където отива с тримата ученика – Петък, Яков и Йоан. Дрехите Му стават бляскави, явяват се Илия и Мойсей, които разговарят с Него. Учениците са уплашени, не говорят нищо за това събитие до Възкресението.

 

            Когато учениците се препират кой от тях е по-голям, Той взема едно детенце и го поставя между тях като казва: „Който приеме едно от тия дечица в Мое име, Мене приема. Който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил”.

 

            „Който не е срещу нас, е от към нас.”

 

            „Добро нещо е солта, но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си!” Под солта би следвало да се разбира жизнената енергия на човека.

 

Съветът на Исус към богатия човек, е да раздаде имането си на бедните и да го последва, но човекът опечален си тръгва, защото има много имот. Когато Зеведеевите синове поискват да седнат от дясно и отляво Му, той отговаря: „Това ще се даде на ония, за които е приготвено. Но, знайте, че най-големият от вас, ще бъде вам слуга и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде служител. Защото Човешкият Син дойде, за да даде живота Си откуп за мнозина.”

 

На път за Ерусалим, Исус изпраща двама ученици да доведат необяздено осле. Така Той влиза в града, яздейки ослето, по път отрупан с клони. Народът вика: „Благословен, Който иде в Господното име!” По пътя към Ерусалим, Исус проклина смокинята, която вижда, защото няма плод и тя изсъхва. Изгонва търговците от храма, които са го направили като разбойнически вертеп..

 

В 12-та глава Исус разказва притчата за собственика на лозето и наемателите, които вършат злини и биват изгонени. Тази притча завършва с думите: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа стана това и чудно е в нашите очи!” Следва въпросът за кесаря и отговора: „Отдавайте кесаревото на Кесаря, а Божието Богу.”

 

Исус дава две заповеди: Първата е: „Да възлюбиш Господа, Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила!” Втората заповед е: „Да възлюбиш ближния си както себе си!”

 

В 13-та глава следват пророчества за идните времена и думите: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат! Бдете и молете се, защото не знаете кога ще настане времето!”

 

В началото на 14-та глава следва помазването от една жена на нозете Исусови със скъпоценно миро, за което някои от учениците протестират, но Той отговаря: „Оставете я, тя извърши добро дело за Мене. По целия свят ще се разказва за неин спомен и затова, което стори.” След този момент Юда отива при първосвещениците и казва, че ще им Го предаде.

 

На тайната вечеря, на която присъстват 12-те ученика, Исус благославя хляба и чашата с вино и казва, че това са Неговата плът и кръв. Като изпяват песен, излизат на Елионския хълм. Исус, тъгувайки им казва, че ще се разбягат, Петър горещо потвърждава, че ако и всички да се съблазнят, той няма. Исус предрича: „Преди петелът да пропее дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.”

 

Следва тъгуването и молитвата на Исус на мястото Гетсимания, където взема със Себе Си Петър, Яков и Йоан, като ги моли да не заспиват, докато Той се моли. Но те заспиват три пъти. Исус ги буди и казва, че идват да Го заловят. Начело е Юда, който Го предава с целувка. Залавят Исус, а Той пита: „Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи, да Ме уловите? Всеки ден бях с вас и не ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат писанията.”

 

„Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. И някой си момък, следваше подир Него, обвит с плащенища по голо и те го хванаха. А той като остави плащеницата си, избяга гол.”

 

Само в Евангелието на Марко срещаме описанието на този момък. Тълкуванията са, че това е младият Христов импулс, който се отделя от тялото на Исус, преди да последва разпятието. Този млад момък ще срещнем и при Възкресението.

 

В двора на първосвещеника Исус е обвиняван, заплюван, подиграват Му се. Петър се отрича три пъти от Него и горко се разплаква, когато чува петелът да пропее два пъти.

 

Следва разпита при Пилат, мълчанието на Исус, желанието на Пилат да пусне Исус и желанието на освирепялата тълпа Той да бъде разпнат. Пилат пуска разбойника Варава и предава Исус на бой и разпятие. Надписът на кръста е „Юдейският цар”, отстрани са разпънати двама разбойника. Когато настана деветия час, Исус извика със силен глас: „Елои, Елои, Лама Савахтани?”, което означава: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?”, след което издъхва.

 

Йосиф от Ариматея, измолва от Пилат тялото да бъде свалено и погребано. Пилат пита стотникът дали Исус е умрял и като разбира това, разрешава. Йосиф повива тялото с плащеница и го полага в гроб, изсечен в скала. Мария Магдалина и Мария, Йосиевата майка гледат къде Го полагат.

 

На сутринта в неделя Мария Магдалина, Мария Яковата майка и Саломия отиват на гроба по изгрев слънце. Виждат камъкът преместен и в гроба един младеж, седящ отдясно, облечен в бяла одежда. Той има казва, че Исус е възкръснал. Мария Магдалина отива и казва на учениците това, но те не повярват.

 

После Исус се явява на двама от тях, които пътуват към село, но учениците и на тях не вярват. Тогава Исус се явява на самите единадесет ученика и ги смъмря за неверието. Казва им: „Идете по цялата земя и проповядвайте благовестието на всяка твар.”

 

„Това като изговори Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърдяваше словото със знамения, които го придружаваха. Амин”

 

 

 

Да си припомним тези сцени от живота на Исус, особено преди Великден. Да помислим за Жертвата Му за нас – хората и да бъдем благодарни, че имаме шанса да живеем в днешното динамично време на силна борба между двете сили. Сега армията на Архангел Михаил, под ръководството на Христовия Дух,  воюва и ще воюва за нашето спасение, но ако ние не сме съпричастни, не сме будни, няма да се спасим. Затова бдете и молете се!