КОЛЕДЕН ПОДАРЪК 2021 Г.
Приказките на Андерсен и животът днес
Коледният Дух тази година ми нашепва приказки и ме кара да мисля за тяхната роля в живота на хората днес. Чрез приказките се поднасят зашифровани истини и знания, които се предават от поколение на поколение. Забравили сме смисъла на приказките, техните скрити тайни. Но когато се появи такъв голям разказвач, като Хан Кристиян Андерсен, приказките заблестяват с цялата си красота и тогава доброто изпълва сърцата на хората, а вярата в светлите дела се възражда и засиява.
Тези светли чувства се усилват особено в дните преди Рождество, защото тогава душата на човека е готова да пие жадно и да приеме това Слово. Христовият Дух отново обгръща Земята с любов и милва всяко сърце.
Почти всички сме израснали с приказките на Андерсен, но в миналото те не са били превеждани точно, защото в тях се споменават името на Христос, Бог, ангели.
Затова сега ще разкажа и цитирам някои най-силни според мен, откъси от приказката „Снежната кралица”.
„Снежната кралица”
Приказката започва с огледалото на Дяволът, което отразявало уголемени всички слабости и недостатъци на хората. Когато то било издигнато от Дяволът и неговите подчинени, огледалото се счупило и парченцата от него попаднали в очите и сърцата на хората. Едно стъкълце попаднало в окото на Кай и едно стъкълце попаднало в сърцето му. Той започнал да вижда близките си и света в черни и грозни краски, сърцето му започнало да се изстива и да мрази хората. Снежната кралица отвлякла Кай и го затворила в двореца си.
Приятелката на Кай, Герда тръгнала да го търси. Вярата й, че ще го намери била толкова силна, че никакви трудности и препятствия не я спират. Малката разбойничка дала на Герда Северният елен, за да стигне до финландката и когато еленът и Герда пристигнали, еленът помолил финландката да помогне на момичето.
Ще цитирам откъс от приказката:
„ -Не мога да й дам нищо повече от това, което тя самата носи у себе си. Не усещаш ли каква невероятна сила е стаена в нея? И хора и животни й служат, докато си проправя път по широкия свят с босите си крачета. Но тя не бива да научава от нас за своята мощ, която извира от невинността на милото й детско сърчице. Ако тя сама не може сама да намери пътя до двореца на Снежната кралица и без чужда помощ да освободи Кай, няма такова нещо, с което бихме могли да й помогнем. На две мили оттук започва градината на Снежната кралица. Заведи я дотам, свали я от гърба си до големия храст с яркочервените плодове и не ходи с нея нататък. Не губи време в празни приказки, а се върни тук колкото може по-скоро.”
„Бедната Герда останала без ботуши и без ръкавици насред скованата от студ и лед Финландия.
Тя затичала колкото й стигат сили, а срещу нея се завихрил цял рояк снежинки. Те не падали от небето, което било ясно и озарено от Северното сияние. Носели се по земята и колкото повече се приближавали, толкова по-големи ставали. Герда си спомнила колко чудновато и изкусно направени изглеждали снежинките, когато ги разглеждала през лупата. Сега били още по-големи и някак заплашителни.
Те били живи! Това били граничните стражи на Снежната кралица. Те приемали причудливи форми: някои били като огромни грозни таралежи, други - като преплетени гърчещи се змии, трети наподобявали дебели мечки с козина от ледени висулки. Всички те били живи бели снежинки.
Тогава Герда отправила към Бога молитвата "Отче наш". Студът бил толкова свиреп, че виждала собствения си дъх, който излизал от устата й като дим. Облаците дим се сгъстявали все повече, докато се превърнали в малки, обгърнати в сияние ангелчета, които ставали по-големи, щом докоснели земята. Носели шлемове, копия и щитове. Още несвършила с молитвата, и Герда била заобиколена от цяла армия пазители. Те промушвали с копията си ужасните снежни същества и ги пръскали на хиляди парчета, а Герда можела да продължи необезпокоявана напред. Ангелите разтъркали ръцете и ходилата й и тя вече не усещала толкова болезнено студа.”
„Тъкмо тогава малката Герда прекрачила прага на портата от вятър. Тя изрекла молитвата „Отче наш” и свирепите хали се свили укротени в нозете й. После пристъпила в огромната ледена зала и видяла Кай. Познала го веднага и се хвърлила на врата му, хлипайки: „Кай! Скъпи Кай! Най-сетне те открих!” Но той седял съвсем неподвижен, безучастен и студен.
Малката Герда заридала. Горещите й сълзи капели върху гърдите му и прониквали навътре. Те достигнали буцата лед, превърнали я във вода и стопили парченцето стъкло, което било забито в сърцето му. Кай вдигнал очи към Герда, а тя запяла църковния химн, който двамата пеели преди:
„Когато Исус Христос бил невръстно момче,
Той имал градинка с билки и розово дръвче.”
Тогава Кай заплакал и сълзите му отмили зрънцето стъкло, което било заседнало в окото му. В същият момент познал Герда и извикал:
- Герда! Мила Герда! Къде се изгуби толкова време? А аз къде съм бил?”
Днешното време е подобно на описаното. Парчетата от огледалото са разпръснати навсякъде и са се настанили в очите и сърцата на много хора. Черногледството, облечено във формата на страха, шества тържествено. Но в приказката намираме спасението – Вярата, Молитвата и Любовта. С тяхна помощ светлите Ангели идват и помагат на този, който има нужда.
Никога не сме били изоставени от Небесните сили, трябва да помним това! Чувството ни за изоставеност идва, когато ние прекъснем връзката, както Кай я е прекъснал. Ролята на спасителката Герда може да е изиграна от наш близък, от Ангел пазител, от други светли същества. Ние пък може да сме в ролята на Герда за някой друг. Ролите се сменят в живота.
„И Виделината свети в тъмнината и тъмнината да я не обзе!” Ев. Йоан 1:5
Тези светли чувства се усилват особено в дните преди Рождество, защото тогава душата на човека е готова да пие жадно и да приеме това Слово. Христовият Дух отново обгръща Земята с любов и милва всяко сърце.
Почти всички сме израснали с приказките на Андерсен, но в миналото те не са били превеждани точно, защото в тях се споменават името на Христос, Бог, ангели.
Затова сега ще разкажа и цитирам някои най-силни според мен, откъси от приказката „Снежната кралица”.
„Снежната кралица”
Приказката започва с огледалото на Дяволът, което отразявало уголемени всички слабости и недостатъци на хората. Когато то било издигнато от Дяволът и неговите подчинени, огледалото се счупило и парченцата от него попаднали в очите и сърцата на хората. Едно стъкълце попаднало в окото на Кай и едно стъкълце попаднало в сърцето му. Той започнал да вижда близките си и света в черни и грозни краски, сърцето му започнало да се изстива и да мрази хората. Снежната кралица отвлякла Кай и го затворила в двореца си.
Приятелката на Кай, Герда тръгнала да го търси. Вярата й, че ще го намери била толкова силна, че никакви трудности и препятствия не я спират. Малката разбойничка дала на Герда Северният елен, за да стигне до финландката и когато еленът и Герда пристигнали, еленът помолил финландката да помогне на момичето.
Ще цитирам откъс от приказката:
„ -Не мога да й дам нищо повече от това, което тя самата носи у себе си. Не усещаш ли каква невероятна сила е стаена в нея? И хора и животни й служат, докато си проправя път по широкия свят с босите си крачета. Но тя не бива да научава от нас за своята мощ, която извира от невинността на милото й детско сърчице. Ако тя сама не може сама да намери пътя до двореца на Снежната кралица и без чужда помощ да освободи Кай, няма такова нещо, с което бихме могли да й помогнем. На две мили оттук започва градината на Снежната кралица. Заведи я дотам, свали я от гърба си до големия храст с яркочервените плодове и не ходи с нея нататък. Не губи време в празни приказки, а се върни тук колкото може по-скоро.”
„Бедната Герда останала без ботуши и без ръкавици насред скованата от студ и лед Финландия.
Тя затичала колкото й стигат сили, а срещу нея се завихрил цял рояк снежинки. Те не падали от небето, което било ясно и озарено от Северното сияние. Носели се по земята и колкото повече се приближавали, толкова по-големи ставали. Герда си спомнила колко чудновато и изкусно направени изглеждали снежинките, когато ги разглеждала през лупата. Сега били още по-големи и някак заплашителни.
Те били живи! Това били граничните стражи на Снежната кралица. Те приемали причудливи форми: някои били като огромни грозни таралежи, други - като преплетени гърчещи се змии, трети наподобявали дебели мечки с козина от ледени висулки. Всички те били живи бели снежинки.
Тогава Герда отправила към Бога молитвата "Отче наш". Студът бил толкова свиреп, че виждала собствения си дъх, който излизал от устата й като дим. Облаците дим се сгъстявали все повече, докато се превърнали в малки, обгърнати в сияние ангелчета, които ставали по-големи, щом докоснели земята. Носели шлемове, копия и щитове. Още несвършила с молитвата, и Герда била заобиколена от цяла армия пазители. Те промушвали с копията си ужасните снежни същества и ги пръскали на хиляди парчета, а Герда можела да продължи необезпокоявана напред. Ангелите разтъркали ръцете и ходилата й и тя вече не усещала толкова болезнено студа.”
„Тъкмо тогава малката Герда прекрачила прага на портата от вятър. Тя изрекла молитвата „Отче наш” и свирепите хали се свили укротени в нозете й. После пристъпила в огромната ледена зала и видяла Кай. Познала го веднага и се хвърлила на врата му, хлипайки: „Кай! Скъпи Кай! Най-сетне те открих!” Но той седял съвсем неподвижен, безучастен и студен.
Малката Герда заридала. Горещите й сълзи капели върху гърдите му и прониквали навътре. Те достигнали буцата лед, превърнали я във вода и стопили парченцето стъкло, което било забито в сърцето му. Кай вдигнал очи към Герда, а тя запяла църковния химн, който двамата пеели преди:
„Когато Исус Христос бил невръстно момче,
Той имал градинка с билки и розово дръвче.”
Тогава Кай заплакал и сълзите му отмили зрънцето стъкло, което било заседнало в окото му. В същият момент познал Герда и извикал:
- Герда! Мила Герда! Къде се изгуби толкова време? А аз къде съм бил?”
Днешното време е подобно на описаното. Парчетата от огледалото са разпръснати навсякъде и са се настанили в очите и сърцата на много хора. Черногледството, облечено във формата на страха, шества тържествено. Но в приказката намираме спасението – Вярата, Молитвата и Любовта. С тяхна помощ светлите Ангели идват и помагат на този, който има нужда.
Никога не сме били изоставени от Небесните сили, трябва да помним това! Чувството ни за изоставеност идва, когато ние прекъснем връзката, както Кай я е прекъснал. Ролята на спасителката Герда може да е изиграна от наш близък, от Ангел пазител, от други светли същества. Ние пък може да сме в ролята на Герда за някой друг. Ролите се сменят в живота.
„И Виделината свети в тъмнината и тъмнината да я не обзе!” Ев. Йоан 1:5